Светът, хлапе е много зъл
През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован,
кутре, не диша и не мига.
От мърлявата детска длан
излита песен на авлига.
Но есен е и пада здрач
хлапашки сянката поляга...
И бърза всеки минувач
и удря зле, като с тояга,
стоок, стоуст и силен глад,
жълтичка само вятър даде,
че няма музикант богат,
а само тъжен, сам и гладен.
Върви, отдето си дошъл!
Септември листите изплака...
Светът, хлапе е много зъл,
виж, кученцето тебе чака.
Върви, а утре нов е ден,
и щом звездите вън се скрият
върни се с песента при мен,
върни и детството с магия.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
