На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това,
но цветовете пъстри не пестя,
светът ми ще сияе в синьо-златно,
небето ще е просто необятно
и ще ухаят хиляди цветя.
Обичам го самотния си ден,
тогава само болката изплита
венец за лудата – в душата скрита, ...