Светът не ще е цял
На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това,
но цветовете пъстри не пестя,
светът ми ще сияе в синьо-златно,
небето ще е просто необятно
и ще ухаят хиляди цветя.
Обичам го самотния си ден,
тогава само болката изплита
венец за лудата – в душата скрита,
и в нея думите не виждат мен,
че тя живее само през нощта,
света гради от думи и от песни,
морето до колене ѝ е, лесни
са даже невъзможните неща.
И съучастник – кротката тъма,
душата ми прочита като книга
и знае – само обич недостига...
Понякога съм тъжна и ръмят
очите ми и мокър неизбежно,
стихът ми драска вън по нечии врати
и знае – търси само малко нежност...
Светът не ще е цял, щом в него липсваш ти.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
