Sep 15, 2009, 12:16 AM

Свикни

  Poetry
933 0 2

Свикни

Ще трябва да свикнеш,

че светът не е справедлив -

не търси доброто

у всеки войник.

Свикни, че лошите

не ламтят само за пари и власт -

тях ги има и в нас.

Трябва да свикнеш,

че светът не е благодарен -

псувните му са добре познати.

Ще трябва да свикнеш,

че хората са хладни.

Търси топлина

само у дома.

Свикни, че животът боли

и не спира дори,

когато прекали.

Трябва да свикнеш,

че живееш във фалш и лъжа,

всички сме там, потопени в мъгла.

Ще трябва да свикнеш,

че любовта не е винаги истинска,

не идва всеки път от сърце.

Свикни, че хората водят ожесточени войни,

може би техни си малки борби.

Трябва да свикнеш с омразата,

безличие, самота,

тъга и малко тъмнина.

Но винаги търси светлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...