Свобода
И как - Смирение, наричаш?
Те - да посегнат на... Жена,
Синът ти да расте... еничар,
а Ти, да преклониш – глава!
Сено, да ти отмъкнат – още!
И - вакло агънце... дръвца...
Сънят - сред хубавите нощи
и хляб насъщен... Съвестта!
Пък мъката ти - да се стича,
в Животецът ти - почернял,
на чернозем, да заприличат
и всъщност, да си ти... Рая!
Не - няма да приема... Отче,
че ще прекършим – Яростта,
на новия Насилник, злостен,
сал с всичката ти книжнина!
Че буквите ще се разтворят,
всред Аленото - на... кръвта,
на толкова, невинни Хорица,
погубила, до днес - Сганта...
И чаках дълго! Вярвах - лош е,
Денят, султанът им... А страх,
ме караше, да бъда Гостенин!
Да! В Собствената ми страна?
Е знаеш вече! Аз - да тръгвам,
с гората, ще споделям – плът!
Две саби ще ми бъдат Кръста!
А Господ, да прости... Грехът!
© Ангел Колев All rights reserved.
