Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели,
броят хризантемите топлите дни,
поръбва мъглица Балкана с дантели,
градът се стаява в следобед сънлив.
Две свраки с врабчетата хапка споделят
и гълъби гукат... Децата пищят
От облаци есен заприда къделя
и всичко повтаря се. Свят, като свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
