Свят за двама
Онази, силната, дето понесох на рамо,
да, Тя, превърна света ми в Голгота.
Безкрая си гравирах с мислите само,
а спомени в стомна подари ми живота.
И тогава... видях си душата сломена.
От дъжда на желани копнежи...
Приютих я в риза кенарена, Боже!
В свят само за двама, от Тебе избрани.
По пътя трънлив, със мъка преминах
с боси крака, до върха се изкачвах
разпнати грешници нейде подминах,
а Ти там, на върха, ме очакваше.
Дари ме с райски цветя от поляните
брани от небесните райски градини,
кръвта ми изсъхнала, изчùсти по дланите,
благослови ме и после...замина!
© Валка All rights reserved.
