Пак ли се криеш от мене
Убиваш ме тихо на ум
Пак ли търсиш нея
Пред сивия екран
Пак ли се чувстваш свободен
Необременен от мен
Пак ли се връщаш при спомена
С поглед фалшиво сломен
Отново съм призрак за тебе
Отново съм сянка без лице
Безмълвна ще чакам отново
Да убиеш мойто сърце
24.10.2005
На Десислав
© Гергана Цветкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
