Jan 1, 2008, 4:46 PM

"Събличай се, полека се събличай"

  Poetry » Love
2.5K 0 13
 

Събличай се.

Полека се събличай.

Мечтите ни ще цъфнат

през нощта.

И ще се слеем.

И ще се обичаме.

И ще ни свети

нашата звезда.

 

Събличай се.

Полека се събличай.

Аз искам да запазя

този миг.

И искам цял живот

да се обичаме.

И вечна да е

нашта истина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Константинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....