Изгревно розово. Лека усмивка.
Вънка е светло. В душата е чисто.
Слънце играе в мойте зеници.
Пеят в дърветата някакви птици.
Две палачинки. Мед и смокини.
Силно кафе под небето тъй синьо.
Бавно, с грация черната котка
сега се прибира от нощна разходка.
Нова мечта с любовта ми тъй стара.
Събота тиха – това ѝ е чара!
© Ирен All rights reserved.