Oct 28, 2023, 11:11 AM

Съботен сонет

539 3 6

СЪБОТЕН СОНЕТ

 

На просяка душата е сълза –

която скритом броди из всемира

Търкулната в листенце на бреза,

тя в крехките зелени вейки спира.

 

И дълго в нея слънцето блести –

изпрело светлината с тънки пръсти.

И знам, че Бог сред скутите ѝ спи –

преди да дойде – за да ни покръсти.

 

Щом мина събота край нечий храм,

преди да вляза вътре, се оглеждам –

на просяка, протегнал празна длан,

 

аз с безпределна обич ще му дам

искрицата на сетната надежда –

че в трудностите няма да е сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...