Събуден сън от рози
Събуден сън от рози
Разбита нощна тишина, събуден сън от рози...
размита лунна светлина, отнет покой.
И пак си мисля за това -
по-често виждам пълната луна,
отколкото очите ти красиви;
по-често будя се студена и сама,
отколкото в прегръдките ти силни.
Така ми липсваш - до полуда!
Така те искам, че боли от страст несподелена -
сънят ми нежен тази нощ отново бил е пареща заблуда,
между реалност и фантазии душата ми е пак
жестоко раздвоена.
Разбита нощна тишина, събуден сън от рози -
и пак си мисля за това,
премръзнала без твоите очи от слънце,
горещо молих моята луна
да ми изпрати от дъха ти само зрънце...
© Елена Леонова All rights reserved.
