Минават месеците топли
и бързо идва есента.
Вървя по улиците празни,
празни като моята душа.
Намерих себе си, пораснах
и мисля, както и сега,
на някой ъгъл да почакам
за щастие и малко топлина.
В очакване на съдбата
минават безброй лица,
поспри до мен - да те позная,
че ти си моята съдба.
© Калина Иванова All rights reserved.
Поздрав!