Съдба
Съдба
“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”
Русо
.......................................................................
(Свободна си! И ти, и дълго сдържаният дъх.
Оковите, наричани от теб самата “не” и “да”,
напомнят, че не искаш хора разни да ти пречат,
но Разумът отказа да използва Меча...)
........................................................................................
В дома на личната си кожа
веднъж поне се съблечи!
Депресията вечно те тревожи
предимно с влюбените си в умората очи.
Присъщо е духът да припознава
чертите на пространствената си съдба.
Строителят я срутва и я пресъздава,
отвъд представата за общност и делба.
Привикна някак кучешкото време
със зъбите на вълчия закон -
свободна си, а раждането си остава бреме...
Върви, Любов! Свирни под чуждия балкон.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви-за дълбочината на различния Ви поглед!
