Jan 12, 2007, 9:50 AM

СЪЛЗА

  Poetry
1.1K 0 2
СЪЛЗА

Сълзата е солена.
И горчи.
Когато плачеш ти не я усещаш.
Но падайки тя иска да разруши
отронващата се от тебе мъка.

Едно стенание те задушава.
Сам си.
Плачеш,но без глас..

А през краткият си живот
сълзата се присмива
на безсилието
и слабостта ти
да се въздържаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...