Сълзата пада по лицето,
откъснала се от сърцето,
събрала болката опасна,
разкъсала душата бясно!
Тъй нежна мила и прекрасна,
докосва устните ми страстно,
усещам я на вкус солена,
но вместо топла е студена...
След нея пада втора, трета
и казват - съм била превзета!
Не зная, може да са прави,
но болката не ще престане!
© Десислава Живкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
