Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот,
безсмислено от нищото се втурна
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно
разля роса родена след тъга,
тя тежка бе, но тихичко се спусна
в дълбокото. Превърна се в съдба.
Различна, укротила ветровете,
око на буря, късче тишина,
страха надмогна, счупи ледовете
и сгуши се на топло в любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
