Във всяка морска капка да открия
сълза от теб: след туй да я изпия
и с обич да ти върна радостта...
Горчилката морето да измие –
вълна подир вълна – с една магия –
копнежите на моята душа!
То устремно към тебе все ме тласка:
да търся пристан – тихата ти ласка –
и в твоята прегръдка да заспя...
Щом в чайка се превърне всеки спомен,
не ще съм вече никога бездомен:
ще те открия – да се приютя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
