Сълзите ми написаха въпрос
Рожденният ти ден е, а тебе пак те няма -
И спомени в очите ни ридаят.
Отиде си тъй млада и отвори ни в сърцата рана,
остава ни надеждата, че смъртта не може да е краят.
Там някъде си в свят изпълнен с красота,
но пак скърбим и търсим те, сестричке.
Не мога повече да пиша, превърнах се в сълза,
обичаме те и тъгуваме за тебе всички.
И все пак пиша тук куплет последен -
(А болката в сърцето как пулсира)
Един въпрос към тебе, Господи, от мен, човека беден -
Защо човек живее и защо умира?
07.12.2016.
Посветено на сестричката ми, Пенка Каменова.
© Георги Каменов All rights reserved.
