Тежи ръката ти на детското лице,
обидите погубват го отвътре,
а сълзите му бавно се вливат в море,
в което не то, а ти ще потънеш.
Детето, което забравяш да галиш,
със болка и страх ще си спомня
ръцете ти, дето раздават шамари
и после безочливо молят за прошка.
Виждаш ли мъката в тези очи,
или от срам да погледнеш не можеш?
Толкова чисти, невинни сълзи,
а разкъсват сърцето ти като ножове.