Jun 9, 2011, 10:58 AM

Сън

Poetry » Love

1.1K 0 0

Сънувам слънцето във твоите очи
и лятото във твоите коси.
Когато мисълта за мен нехае,
сърцето ми за теб мечтае.

Ридание аз често сещам,
когато образа ти в мен загубвам.
Загубена преставам аз да бъда,
когато твоето сърце до мен усещам.

Рисувайки във морна нощ звездата -
усмивката ти в мрака тъмен,
аз чакам да усетя свободата
във моя страх и твоя спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0