В съня ми влезе неусетно..
неканено почти....
С нежна струничка сърцето трепна
Далеко си от мен
сърцето твое е в мен.
Сън...
Милувки нежни през нощта
с най приказната песен на света..
Обсипваше ме с пролетни цветя
кичеше ме с перлите на любовта.
Сън....
Събудена от твойта топлина
нямах сили съня да продължа
онез думички две да промълвя
ще бъдат сянка, защото са магия
Събудих се...
Сън ли бе...
може би изживяно през нощта...
може би бленувана мечта....
може би в бъдещето време....
Сън.... мечта... трепетта на Пролетта!!!
© Катина Иванова All rights reserved.
Можеш повече, съдя по другите две стихчета.