Jun 28, 2007, 12:22 PM

Сън

  Poetry
780 0 6
Сънувах странен сън,
как ти до мен стоиш,
но всъщност си далеч.
Извиках името ти, но ти не спря,
не знам дали ме чу, дали видя,
как сълзите си не сдържах
и тихо как заплаках,
обвита в пелена от мрак.
Дали когато се събудя, илюзия
ще е било това или
във ада на земята ще се върна,
където ще съм пак сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...