Сън
как ти до мен стоиш,
но всъщност си далеч.
Извиках името ти, но ти не спря,
не знам дали ме чу, дали видя,
как сълзите си не сдържах
и тихо как заплаках,
обвита в пелена от мрак.
Дали когато се събудя, илюзия
ще е било това или
във ада на земята ще се върна,
където ще съм пак сама...
© Валя Митова All rights reserved.
