В просторни вечери заливам
Разминатото време с мислене
Ненатиснат спусък не убива
Спорното в длани непочистени...
Прозорците не светят за отмора
С наужким спуснатите си завеси
Намислени желания оспорват
Откраднати с обичане протести...
В очакване на новите контрасти
Разисквани любови се облягат
Плашат ми кошмарите със страст
Та в четири посоки да избягат...
© Пламен Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
