Пясък, море и спомен в безкрая.
Тъмни сенки в празната стая.
Виждам те, но те няма.
Сънят - видение... измама.
Нощта ме връща на плажа
при думите, които не мога да кажа.
Отново всичко е толкова реално,
а на сън казват е идеално.
Стоя, мълча и само те гледам.
Устните, очите ти - само ги следвам.
Този наш миг ме изгаря,
но нека поне в съня се повтаря.
© Ева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
