По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя
като рояк премигащи светулки.
Светът под купола им занемя
и се унесе сладко като в люлка.
Покоят в тъмнината се разля,
прелитаха безшумно бели сови
като магични нощни хвърчила,
преодолели земните окови. ...