Сънища... трънени
Трънено ми е.
Великден наближава.
В съня ми свирят Ерихонските тръби.
Далечно някъде един петел пропява.
Сънувам тръни в храмови стени.
И земен трус... Луна кърви вдървена.
Обърнат кораб...
Странно... Дъжд вали,
един такъв... сребрист и неспокоен,
уж пада, а нагоре все лети.
Дърветата на Гетсиман...
синеят...
Мъглата се отдръпва зад нощта.
Звездите някак си измъчено бледнеят.
Разтварят се (без дъно) небеса.
Без звук.
А Светлината нямо гледа
два силуета... Всеки сам върви.
Единият поема към Голгота,
За другия - смокинята мълчи.
И петък е.
И даже е неделя.
Раздава пасхата безквасна дан.
На жертвеници...
гълъби изгарят...
(Търговците търгуват в своя храм.)
Йордан се влачи мудна и свещена.
(Брегът й помни белия кафтан.)
С небесен дух, кръщелно осветена,
опитва се да скрие своя срам.
В пустинята се вдига буря дива.
И трети силует там ням крещи.
Очите му са огнени вселени.
Смъртта във стъпките му пак върви.
Геената пламти със силен пламък
и серен дим се вдига на талази.
Изгаря тъмнината в блясък ярък.
Предчувствие за смърт по нея лази.
Маслините отронват капки миро
по тихата пътека към скръбта.
Парченце хляб, горчива чаша вино
живота днес изкупват от смъртта...
Разтварям се в съня.
От студ треперя.
Прелитам като птица над света.
Дъхът на вятъра ми каза, че живея.
Но, всъщност, бях ли жива?... Не разбрах...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
