Сънувай ме
Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър
на есен. Но минава бързо
по жълти стъпки. А паважът
разпуска сто планински бързея...
Сънувай ме на дъжд, тогава.
( дали дъждът на мен прилича?)
Бял сняг да съм? До болка чиста.
Но може би едно кокиче
ще ме стопи. И все си мисля
небе да ме сънуваш. Синьо.
Да може в мен да се изгубиш.
Или прокраднат лъч, безимен-
с целувка сутрин дето буди.
Как ме видя в съня? Луна ли?
Прозрачна, призрачна, красива,
самотно тиха. Но едва ли,
едва ли съм била щастлива.
Сънувай ме засмяно лятна.
Любима песен, тананикана.
Като любов, дошла внезапно
най-неочаквано, от никъде.
Сънувай ме, че утре може
случайно да ме срещнеш земна,
изпълнена със невъзможности,
от тези, най-обикновените.
© Деа All rights reserved.
