Сънуват ли се, заедно да заспиват
През девет земи, та в десета,
живяла тъй магьосница една.
Лед вечен й сковал сърцето,
зарекла се била да е сама.
Ритуал жесток и безчовечен
спазвали във тоя земен рай
Магьосник ако си, обречен
сам да си, а на живота - край!
Да нямаш ни другар, ни дете,
вовеки във оназ далечна шир.
Цял живот ей тъй да креташ,
та тамо ужким да е траен мир.
Спазвала тя таз стара повеля.
сама живяла, правела добро.
Тъй веднъж, през една неделя
насън видяла тя лице едно.
Оттогава странникът незнаен
всяка нощ говорел й в съня.
Всяка вечер в разговора таен,
кълнял се, че я иска за жена.
Виждала го тъй месец, година,
говорели безспирно до зори.
Тя чакала все треската да мине,
че денем самотата тъй горчи.
А някъде, далеч от топлия й юг
също насън, но нейното лице,
нощес виждал магьосник друг
и легнала му тежко на сърце.
Сънували се, планове кроили,
споделяли мечти и страхове.
Сами били, а се били влюбили
и чакали сънят да ги сбере.
Решил той да тръгне да я дири.
Скитал и пребродил сто земи.
През ум не му минало да спира.
Изправил се пред нейните очи.
"Махай се, ти си шайтан, химера!
От обета аз не ще се отрека!"
"Тебе аз съм тръгнал да намеря!
Намерих те и ще те отведа!"
Взел под ръка девойката напета,
отвел я той от нейната земя.
Там с радост нарушила тя обета
и в този час му станала жена.
Сватба имало за мало и голямо,
живели двама дълго и щастливо,
Така нова повеля се родила тамо
"Сънуват ли се, заедно да заспиват"
*Или когато един писател реши да пише поезия и тръгне да разказва приказка в стихове...
Вдъхновено от цитата по-долу (който три дни ме тормози и цяла вечер ме мъчи, докато напиша това, зор, зор...)
"Тези, които се сънуват, трябва да заспиват заедно."
Кърт Вонегът
© Бистра Стоименова All rights reserved.
