Jul 11, 2019, 12:20 PM  

Сън на слепец

3K 13 20

От памтивека зная, че те няма –  

часовникът е мярка за безвремие. 

Изострени стрелки, с тревога кремъчна, 

тиктакат по вратата на съня ми. 

 

Едва усещам. Глуха съм и няма. 

Мигът е под наркозата на тремора, 

и в смазващата лекота на бремето 

тъгата по незримото ме мами. 

 

Еклектика на чувства и видения 

човешката ми същност преобръщат. 

А как да разпознае някой сляп 

 

когато тъмнината свърши, ден ли е… 

Агония е липсата насъщна – 

трошици от любов, наместо хляб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Будна кома" за зрящия, сега ми хрумна, като го препрочетох! Имало е защо да гласувам за него!
  • Добре, ако пак се реша да напиша свързано с твое стихотворение произведение, ще те питам на лични и ще ти изпратя стихотворението да го одобриш преди редакторите. Така става ли? Аз бих била доволна, ако някой въобще свърже подобно стихотворение с моето, но това съм аз, а не ти. Така че, приемам забележката.
  • Не е въпрос, а изказано предположение постфактум. А както обясних, всеки има право да пише каквото реши.
  • Петя, "надявам се да нямаш нищо против" е въпрос. Ако имаш, мога да махна стихотворението. Само кажи!
  • Преди време, когато участвах тук в т. нар. конкурс за сонети, някой написа, че сонетът ми не бил сонет (ама моля ви, аз не мога да пиша сонети, даже не съм и чувала). Същият някой, който не си бе направил труда да спомене името ми правилно, веднага след това написа стихче в същата форма и с подобна идея, започна да обяснява как се пише Спенсъров сонет. А как се пишат сонети, е обяснимо и с една дума. Трудно. Пишат се трудно. Но да се върна към сегашната ситуация. Нито Спенсъровия, нито италианския, нито френския, нито който и да е друг сонет са измислени от мен. Формата може да се ползва от всички. Що се отнася до идеята, тя не подлежи на авторско право. Но мисля, че когато някой е решил да отбележи стихчето ми като свързано, е редно да ме попита преди това. Надявам се да е ясно защо имам особено мнение за тези „вдъхновения”. Това, че е ползвано акростишието ми… Ами чудесно, въпрос на избор. Но това не е достатъчна причина за свързаност. Но приветствам стремежа към строгите форми!

Прислушай се 🇧🇬

Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...
873 2 8

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...