Dec 3, 2007, 3:21 PM

Съперница

  Poetry » Love
1.1K 0 5

              Съперница

Измина веч година,

откакто съперница

в любовта ми има.

Безсилна съм с нея да се боря ,

сили нямам с теб да споря,

колко нелоялна с теб е в любовта,

Как след време ще реши,

че недостоен си за нея ти

и като остаряла и ненужна вещ

ще те захвърли,

а тя завивките с друг ще сподели.

И ако реши да се смили за теб,

ще има само трохи,

останали от поредния тъпкач в зори

и купища лъжи, с които да затвори

красивите ти очи и спокойно

изневерите да си върти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...