Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума
приемаме за ново изкушение,
не даваме простор на пламък лумнал,
душите си оставяме на провидение.
И пак вървим. Ръка в ръка не вплели.
Със погледи горещи се изпиваме,
че в тоз световен студ ще полудеем,
ако сърцата морни с обич не повиваме.
© Криси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
