Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума
приемаме за ново изкушение,
не даваме простор на пламък лумнал,
душите си оставяме на провидение.
И пак вървим. Ръка в ръка не вплели.
Със погледи горещи се изпиваме,
че в тоз световен студ ще полудеем,
ако сърцата морни с обич не повиваме.
© Криси All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
