Jul 30, 2006, 4:57 PM

Сърце

  Poetry
714 0 5
Сърце
Весела Кънчева

Този малък мускул
се сърце нарича,
всичко той разбира,
страда и обича...

Никога не мога,
аз да го излъжа,
ни когато страдам,
ни кога обичам...

Щом очи любими,
само аз погледна,
радостно започва
да тупти сърцето...

Ако с лоши думи
някой ме обиди,
мигом то се свива,
и боли, сърцето...

И дори когато,
нямаш ти надежда,
тупа то, горкото,
иска да живееш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...