Във водите на тъмното езеро
се оглеждат човешки очи.
В тях танцуват надежда и щастие,
греят две разтопени звезди...
По вековните пътища черни
тичат силни човешки нозе.
Открили най-сетне посоката,
надпреварват се с времето те...
За скалите зловещо назъбени
се залавят човешки ръце.
Веднъж да достигнат върха,
ще се разтворят, ще станат криле...
Но... да лети и обича... на човека
май трябва му само Сърце!
© Грошъп All rights reserved.