Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито,
пронизано бе от полярния дух -
в посинелите устни на ледно сърце
не шава ни нерв, ни тръпка, ни дъх...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up