Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито,
пронизано бе от полярния дух -
в посинелите устни на ледно сърце
не шава ни нерв, ни тръпка, ни дъх...
© Стоян Иванов All rights reserved.