Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам?
Боли вода щом пия, щом вървя!
Дори и да опитам, даже скришом,
частици дъх от мен да изтърва.
И как сред тая болка да открия,
конец в тъгата, в сълзите – игла?
Че даже и накриво да зашия,
в гърдите тая адска празнина!
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, пожелавам ти неизчерпаемо вдъхновение!