Сърце не се шие!
Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам?
Боли вода щом пия, щом вървя!
Дори и да опитам, даже скришом,
частици дъх от мен да изтърва.
И как сред тая болка да открия,
конец в тъгата, в сълзите – игла?
Че даже и накриво да зашия,
в гърдите тая адска празнина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Поздрави, пожелавам ти неизчерпаемо вдъхновение!
