Nov 5, 2007, 1:23 PM

Сърцето

  Poetry » Love
1.7K 0 18
Ако до сетния дъх си остане
това ми сърце във гърдите,
дори цяло покрито във рани
отново за тебе ще пита!...

Сред звън на прощални камбани
твоето име то ще изрича
с молба до мен да останеш,
че не аз, а то те обича!... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох всичките ти стихотворения побликувани тук и единствено се питам каде си била до сега,та не сам те открила?
    Много ми харесва как пишеш и ще чакам с нетърпение следващите ти стихове!!!Много ти се радвам!!!Изпращам ти усмивки
  • Искра, много ми хареса!!!
    Браво, мила!
  • Благодаря на всички ви!
    Не вярвах, че ще се хареса на някого, защото мислех, че не мога да изразя това, което чувствам! Всъщност, когато обичаш, винаги имаш чувството, че не можеш да споделиш всичко, което изпитваш към някого!
  • Казано много искрено!
  • БРАВО!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...