Сърцето е странна машина,
не спира и миг да се труди.
Най-вярната моя дружина –
за девет села сме си луди.
Понякога аз му се сърдя,
коря го, че всичко прощава,
а то бие силно и твърдо,
показва ми колко е здраво.
Понякога мъчно ми става,
че все го товаря излишно
и песни му пея тогава
за обич под цъфнали вишни.
Сърцето ми – то е прекрасно
и нека такова остане,
разбирам се с него безгласно.
В сърцето светът ми събран е.
29.03.23
© Nina Sarieva All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
харесвам го и аз.