30.03.2023 г., 5:07

Сърцето ми

537 3 2

 

Сърцето е странна машина,

не спира и миг да се труди.

Най-вярната моя дружина –

за девет села сме си луди.

 

Понякога аз му се сърдя,

коря го, че всичко прощава,

а то бие силно и твърдо,

показва ми колко е здраво.

 

Понякога мъчно ми става,

че все го товаря излишно

и песни му пея тогава

за обич под цъфнали вишни.

 

Сърцето ми – то е прекрасно

и нека такова остане,

разбирам се с него безгласно.

В сърцето светът ми събран е.

 

29.03.23

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...