30.03.2023 г., 5:07

Сърцето ми

534 3 2

 

Сърцето е странна машина,

не спира и миг да се труди.

Най-вярната моя дружина –

за девет села сме си луди.

 

Понякога аз му се сърдя,

коря го, че всичко прощава,

а то бие силно и твърдо,

показва ми колко е здраво.

 

Понякога мъчно ми става,

че все го товаря излишно

и песни му пея тогава

за обич под цъфнали вишни.

 

Сърцето ми – то е прекрасно

и нека такова остане,

разбирам се с него безгласно.

В сърцето светът ми събран е.

 

29.03.23

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...