Сърцето на музата
832
0
1
Отиде си моята муза,
с тихи стъпки в нощта.
Тихи стъпки, бързи,
защото и бързо минава…
днес любовта.
Старата пък прашна –
покрита с тежки думи лежи.
Среднощните стъпки дочуло,
сърцето ѝ –
отронва горчиви сълзи.
Не е като мен – вече безчувствен–
не познаващ обич и искра в любовта.
Нищо не остана в мен,
а отгоре ме гледа…
в кухо тяло страстта!
© Никола Станиславов All rights reserved.
