Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час
и сред сълзите да потърсим пристан –
божествен пристан, кротко чакащ в нас,
с Божествената вселюбяща истина.
За да простим на себе си това,
което не успяваме, се молим
да ни прощава Бог. И след гнева
се раждаме от милост, с вяра в полет.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
