Със устните си ме плени...
Под булото на святост тиха
навлезе с жар и пламък тих.
До мястото със нежност скрита
да стигнеш аз ти позволих.
А дланите ти бяха жадни
и спускаха се в тъмнина.
Усещах пръстите ти влажни
как дразнят входа на страстта,
разтварящ се под твойта сила,
като разцъфнал ален мак,
роса листата му покрила...
Изпий със устни в този мрак
от мен нектара от наслада,
пълзящ по топлите бедра.
С език поемай тази влага,
навлез във мен, без жал. Така,
че тялото ми да трепери
със трепета на твойта страст,
контрола му сега отнели,
на сетивата в пълна власт...
И ме довеждай да полуда
отново... и отново ти.
О, твойте устни са магия!
Със устните си ме плени...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
