Съседът
Ах, защо ли излязох в тази глупава вечер
със мъжа във съседство ,на кварталния бар?
Той ме пита за бивши..Боже, писна ми вече
Все на мене се падат- от заспал, по -заспал.
Май ще трябва да свиквам. Може аз да съм луда
Че не виждам във никой своя спътник добър.
Този много се вайка, от дъжда ме ревнува
Ала нищо не прави - няма даже чадър.
Как сега да му кажа, че е скучен за мене?
Той ме гледа с надежда и със влажни очи.
Колко тягостно стана, май ще трябва да взема
Да излъжа , че страшно ...глава ме боли.
Все на мене се падат - този слуша естрада
И не пие, не пуши, не излиза на дъжд.
А сърцето ми буйно за "Металика" страда
и за водка ме моли. За цигара. И мъж.
© Деница Гарелова All rights reserved.
