Същността е важна
Тихо! Замълчи!
Не ми се слушат думи, напоени с отрова.
Преглътни гордостта си и силно ме прегърни.
Докажи, че ще бъдеш моята опора.
Не ме залъгвай с усмивки и лъжовни комплименти.
Желая да надникна в очите ти,
че жестоко е на лицемерието да сме клиенти.
А там, в погледа, ще открия намеренията ти.
Отдавна минах през повърхностното.
Сега се ровя уверено, за да достигна същността.
Че наслаждаваме ли се и на морето отгоре - виждаме красивото,
а потънем ли на пясъка, надмощие взема страхът.
Не се нуждая от красивата фасада,
а от надеждните опори.
Че бързо би рухнала всяка "изящна сграда",
ако не е здраво построена.
Ела, разкрий душата си,
а аз ще прочета мислите ти.
Уповавай се в делата си.
Така ще разбера, че искрени са сълзите ти.
Докосни ме нежно,
накарай ме да настръхна цялата.
Ще те чакам вечно, копнежно...
Ах, да! Чиста е душата ти - тя, бялата.
Не ми купувай рози, че ще ги захвърля!
Мразя ги!
Те неведнъж са ме бодели.
Спомени създай ми, че в сърцето дълго пазя ги!
Хайде, целуни ме страстно, но със сърцето си.
Че ягодовите устни вече ми омръзнаха.
Ще те приема какъвто си. Разкрий ми и небето си.
Бъди за мен едничка мисъл, блян и чувство...
© Веселина Костадинова All rights reserved.
