Жена съм, сътворена от Всемира,
със образ от художник претворен,
в картините ликът ми се побира,
от влюбена ръка измайсторен.
Облечена съм в светлина и сянка,
загадъчна оставам всеки ден,
за някои съм крехката фиданка,
но колко сила има в мен.
Родена съм във обич и обичам,
и не я крия, блика тя от мен,
и как превръщам се в тигрица
за всеки миг за обич отреден.
И уморена, бледа и във грижа,
духът ми пак остава несломен,
макар светът в мъжете да се врича,
без женската ми същност ще е разграден.
© Сеси All rights reserved.