Nov 12, 2012, 8:59 AM

Сътворението...

  Poetry » Other
549 0 2

 

Сътворението...

                     на С...

 

На нощта от лунния восък

искам да те извая

и с първото докосване

гърдите ти да направя;

 

като диви портокали

със тъмни пъпки в средата,

но когато ги погаля

да се се втърдяват  на камък;

 

а в ханша ще позакръгля

и бедрата ще поизтегля,

та щом ги залюлееш и тръгнеш:

да се спира Светът да те гледа...

 

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...