Сюжетна линия със профили от гърбици...
Унасям се... Заспивам... И талазите
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство
една след друга ме примамват вътре.
И според избора в коя от тях ще вляза,
ще е бодлив или красив сънят ми...
Или гнева по гривата ще милва,
докато го превърне във послушно
кутренце със опашчица игрива
и прошката в очите му се гушне...
Или ще загърми и ще бушува...
Ще се прицелва в грешната мишена
с градушка от необуздани думи
и под копитата им цяла нощ ще стене...
Ще чака утрото, лицето ми щом зърне -
да разбере какво е продължението...
Сюжетна линия със профили от гърбици,
или усмивка в знак, че е спечелило
пространство за добрите намерения,
с които сетивата ни да тичат...
И време, във което претворени
да ни научат как да се обичаме...
© Дочка Василева All rights reserved.
