Съвременно
За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено,
наместо обичта в тях, омразата ликува,
завистта и лъжата манифестират пъклено,
а подлостта с покварата безсрамно пирува.
Не е на почит слънцето, не е актуално,
сега се лансират стъклените прожектори,
с тях се прави изкуствено небе идеално
и розов изгрев се моделира без коректори.
Във клопките се лутаме и даже пълзим,
от раните взаимни кръвта ни изтича,
но не смеем прожекторите да виним,
и малодушието ни на гибел ни обрича.
Докога изкуствените слънца ще търпим,
а истинската светлина ще тъпчем в ъгъла,
защо да не признаем, случва се да сгрешим,
но искаме рай днес и сега, а не пъкъла.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
