Apr 3, 2015, 8:54 AM
Съвременно
За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено,
наместо обичта в тях, омразата ликува,
завистта и лъжата манифестират пъклено,
а подлостта с покварата безсрамно пирува.
Не е на почит слънцето, не е актуално,
сега се лансират стъклените прожектори,
с тях се прави изкуствено небе идеално
и розов изгрев се моделира без коректори.
Във клопките се лутаме и даже пълзим,
от раните взаимни кръвта ни изтича,
но не смеем прожекторите да виним,
и малодушието ни на гибел ни обрича.
Докога изкуствените слънца ще търпим,
а истинската светлина ще тъпчем в ъгъла,
защо да не признаем, случва се да сгрешим,
но искаме рай днес и сега, а не пъкъла.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Споделям!
Светли празници! -
За съжаление е така...и си търпим...
-
Благодаря, Алина, много се радвам , че хареса стиха ми!
Да, така е, много е жалко и тъжно за подменените ценности,
виновни са местните феодали и елитните ни депутати, които
в продължение на 25 години неуспешен преход,
съсипаха държавата и нацията ни, и затова
много хора са принудени да си търсят прехраната
в други държави, в България няма нито работа, нито хляб,
нито бъдеще за тях... -
Споделям. Жалко за Слънцето и подменените ценности!
-
Благодаря, Василка, много ме зарадва!
Пожелавам ти много радост и сбъднати мечти,
въпреки всичко животът е безценен Божи дар ... -
Всичко е изкуствено в този свят, за пари го правят! Харесах!
-
Благодаря, Ангел!
Благодаря, Маги!
Да, така е, алчността убива човешкото у човека,
на мода са сега материалните ценности, истинските
ценности вече са в графата изчезващ вид...
И въпреки всичко животът е усилие, което винаги си струва!
Пожелавам ви нови творчески успехи, късмет във всичко
и непобедима вяра, че доброто един ден ще победи злото... -
с Илко...
примирение; произхождащи от кризите в обществото - липсата на гражданско общество, несигурност, супер ниския стандарт на живот, тихия геноцид... ... ...
народът губи духовни ценности, устои и вяра, чезне и се обезличава, роботизира се в стремежа си да оцелее.
Душите отмаляват... -
Много вярно ,тъжно но истинско!Хората вече са други!Забързани във времето за да оцелеят губят красотата на нашата планета!Болката на съвременника!До нови!!!
-
Благодаря, Ели, много се радвам, че хареса стиха ми!
Пожелавам ти, въпреки всичко, много радост и много любов
да има винаги в живота ти! -
Благодаря ви от сърце за съпричастността: Младен, Миночка, Илко, Стойна, Георги, Ирена! Нека вярата, надеждата, любовта и истината да са винаги с вас, защото животът е усилие, което винаги си струва!
Пожелавам ви много творчески успехи и щастливо сбъднати мечти!
-
До болка вярно поетично отражение на действителността. Истинските ценности са подменени с техни жалки подобия, но малцина усещат разликата. Поздрави за творбата!
-
Днес на мода е опаковката, рекламата, стремежа към материалното... Има един лаф - "Не знам какво искам, но го искам веднага" - Та това е за съжаление днешният ни ден, а какво ли ни чака утре...
-
Мила Кръстина,добро утро!Изтръпвам като го чета.
За Рая тръгнахме твърде рано и 50 години вървяхме към него, а той сякаш ни се подиграваше и все бягаше далече преди нас, докато изчезна и в последните ни надежди. Отново потеглихме при промените, най-вероято към по-различен рай, който и във фантазиятя си неможем да създадем.
Толкова е жалко!Много вече живеят във Рая, но Ада алчно се разпростира и тежко ни!
Писането на нашите стихове, плачът на сърцата на поетите не се чува, затова трябва организация, която ще ги накара да чуят, защото те не са богопомазани, а нашата надеждаи сила ще дойде от Бог, но ако ние не си помогнем и Той няма да ни помогне.
Поздравявам те за тази тръба с ,която будиш заспалите. Аз съм до теб и вярвам, че много други мислят като мене.Да бъде светлина от слънцето изпратена за нас!Бог да те благослови! Амин! -
Актуален и истински стих,Кръстина!
-
Изстреляно е това стихотворение - буквално изстреляно и пълно с печални истини за нашия свят. Заменихме слънчевата светлина, символ на рая, с неоновата и тази на прожекторите. Заменихме хората с изкуствени манекени. Посоката ни е очевидна - към пъкъла. Ако спешно не осъзнаем, че вече сме в течението на точката пред водопада, с целия човешки род е свършено. Затова чрез тази си творба, ти биеш като камбана на общата съвест, Кръстина! Дано само чуят навреме гласа на камбаната:
"За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае...
Докога изкуствените слънца ще търпим,
а истинската светлина ще тъпчем в ъгъла,
защо да не признаем, случва се да сгрешим,
но искаме рай днес и сега, а не пъкъла."
Поздравление за този много силен и актуален текст и най-висока оценка за него!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, Водолейче!
Много ме зарадвахте!