Градът е предутринно свъсен,
под облаци мъртво стаен.
Паважът окалян и мръсен
очаква нерадостен ден.
Сред кофи в боклука ровичкат
измръзнали, мръсни деца
и бутат сглобена количка
в студа с посинели лица!
Пред храма стар дядо протяга
трепереща с петна ръка.
Молитва прошепва ли блага
щом в чашката пуснеш пара?!
Посрещат ни тук магазини
на ларго с измамен разкош…
Присвит до студени витрини
бездомник в изтляваща нощ,
подремва, усмихнат сънува,
че спи пред горящо огнище,
а мартенски вятър върлува
и сякаш душите разнищва!...
Потъпкват се в кал идеали;
кръжат силиконови Мис;
за Левски дори не узнали,
днес младите слушат Азис!
Безчестните тук политици
ограбват страната за кеф,
а болни и тъжни старици
броят си последния лев…
Денят най-накрая събуден
огрява с лъчи тротоара.
Народът пак тръгва отруден,
скован в нищета и невяра!
30.05.2018 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Бъдете здрави, винаги вдъхновени и от Бог благословени!