Създадена да свети
Избра ме в тъмнината като свещ
непалена, несветеща, самотна.
Запали ме, та с пламъка горещ
да сгрея аз душа сиротна.
Създаде ме като светило, като пламък,
за да се топли и огрява всеки мрак,
за да смекча най-твърдото сърце от камък,
да разтопя гнева, натрупан като сняг.
Нарече ме и мила, и възлюбена,
от мъртва ме събуди към живот.
Осмисли дните ми отрудени,
отрупа ме като дърво със плод.
Жена – това е мойто име.
Жена – създадена да слави Бога.
Да, Господи, от Себе Си роди ме,
със Теб да светя ярко аз да мога!
© Галина Пенева All rights reserved.
